|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
"Животът на марионетката е в ръцете на кукловода - казва авторът. - Никога не можеш да манипулираш куклата, никога не можеш да я накараш да живее така, както искаш ти, ако не се научиш да контролираш дълбините на душата ѝ, без значение къде се намира. Душата или центърът на тежестта..." Из "Матей Бруно" "Матей Бруно" е най-епичното досега произведение на автора. Романът за пръв път в румънската национална литература изследва задълбочено системата на "румънския Гулаг". Действието, което обхваща годините от 1945-а до 1959-а, се развива по две паралелни линии, сякаш в два ... |
|
|
"Съдба и песен" е дело на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Първото стихотворение в нея е "Молитва от Ботев връх". То е емблематично за поета Матей Шопкин . Тук, от тази висока географска и духовна кота, той произнася своята свещена молитва. В нея поетът изповядва изконната си любов към своите предци, към родната земя и към България. В тази своя книга Матей Шопкин е събрал най-доброто, което е написал. Стихотворенията имат различна датировка. Като се започне от далечната 1960 година и се стигне до 2005 г., това е един период от 45 години. Ето защо "Съдба и песен" ... |
|
|
Художник иска да пренесе острите сюжети от своите картини в реалността. Певец, покорил света с шеметните височини на гласа си, е забравен и прекопава градинки. Актьор отказва привилегии и обръща гръб на обществото. Плейбой от миналото се идентифицира с любимите си филмови герои. Обеднял, продължава да сънува своя уестърн. Поет не може да се прехранва със стихове и става боклукчия. Друг иска да съчетае поезията си с материално благополучие. Не успява. Творци, разминали се с признанието. Но живели не по-малко интересно от утвърдените. Имали "късмета" да зависят от хора, които свързват обновлението със забравата.& ... |
|
|
Място на действието на книгата с кратки разкази Междинно кацане са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи, нов непонятен език и ново завръщане към корените. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство... Житейските съдби на ... |
|
|
"В Артистично лято Матей Стоянов , авторът на многотомната сага за Алес Гут и Ники Франсето, продължава своята летопис за абсурдните, гротескни, страшни и смешни години на българския комунизъм. Този път с други герои, но от същия тип - столичната бохема. Органично свободни, защото са градски хора, имунизирани сякаш по рождение - без патос и героична жестикулация - срещу абсурдите и простотията на тоталитаризма, и затова, също тъй органично (почти без причина, по инстинкт), мразени от същата тази тоталитарна простотия. Хитруващи и простодушни, изкушаващи се, падащи, обичащи, изневеряващи - живи в атмосферата на един ... |
|
|
"В нашата класика има чудесни примери за приятелство между човек и животно. И досега те будят възхищение и са образец за общуването ни с природата. Защото живите същества са най-прекия път към нея. Но в последните години някои идилични представи от миналото бяха нарушени. Поредица от катаклизми ни връхлетя. Те ни отвориха очите за много безчинства върху гостоприемната земя. Сякаш могъщ организъм ни отправя своите обвинения. Това ни накара да се вслушаме по-внимателно и в животинския свят. В книгата с разкази Ако можехме да лаем се поставя доскоро незадавания въпрос към самите нас: Дали от животните наоколо не ... |
|
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
|
"Понякога хората на изкуството се държат необичайно. Излизат от рамките на делничното поведение. В жестове, думи, реакции. Не от желание да оригиналничат или непременно да бъдат забелязани. Повечето от тях си имат достатъчна популярност, за да я допълват със странности. Разпространено е мнението, че необичайните постъпки на творците са част от тяхната професия, неистово търсене на публика. Мнозина от нас стигат до извода, че това е техния неизбежен артистизъм, който им напира отвътре. "Те са си такива" - обобщаваме набързо, защото или не ги познаваме, или сме избрали лесната преценка. Убеден съм, че тези ... |
